Любовни Стихове

Мариана И Тодор Трайчеви - Искам Да Те Нарисувам



Докосни ме…

Докосни ме
акварелно
като порив,
като вятър,
като участ неизбежна,
докосни с душа
душата.
Аз разлистена
ще тръпна
под дъха
на твойта нежност
и ще моля в изнемога:
— Докосни ме
с неизбежност!
На талази ме заливай!
На частици ме разграждай –
акварелно да умирам,
акварелно да се раждам.

Иглика Пеева


Ако си дал




Ако си дал
Изпълнител: Емил Димитров
Текст: Илия Велчев
Музика: Емил Димитров


Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.

Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.


Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш


Дали е трябвало / 3
изобщо да се раждаш


Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.


Ти закъсняваш понакога истино,
но винаги идваш, идваш при нас.





Моя Луда Любов


Какво са дните ми без тебе
Какво към аз без любовта?
Едно небе без свое слънце,
Едно огнище без жарта...

Какво са нощите без тебе
Какво съм аз без любовта?
Една река без своя извор,
Една градина без цветя.

С колко чувства горещи,
С колко огън и зов
Чакам нашите срещи,
Моя светла любов.
Колко пъти сънувам
Твоя поглед и зов,
С твойта сянка танцувам
Моя грешна любов.

Колко много копнея
За усмивка и зов.
Два живота живея
Сякаш с тебе, любов!

Колко сладка измама
Има в женския зов...
Затова си голяма
Моя луда любов

Евтим Евтимов





Ако ти си отидеш


Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
(и тежко) на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
(Ако ти) си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

Песен за летеца


Земята българска се вдига
сега на двете ти крила
и в синята небесна книга
записва твоите дела.

Лети летецо все нагоре!
лети до сетния си дъх!
Една земя е твоят корен,
едно небе е твоят връх!

Пр.: Лети за род, лети за чест и слава,
лети, лети през бури и покой! -
Човекът е летец тогава,
когато стане птица той!

Евтим Евтимов





Обич за обич


Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой за ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори.

Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба.

Евтим Евтимов





Грешница на любовта


Грешница съм аз на любовта -
дайте ми да любя, да горя.

Грешница съм аз на любовта.
Този грях любовен се повтаря.
Затова е лудо вино тя,
затова е сладка изневяра.

В манастир не искам да умра.
Знам от мен не става монахиня.
Дайте ми да любя, да горя,
през пожари мъжки да премина.

Самодива тайно ми призна-
самодивски огън в мене скрит е.
Няма да съм ангелска жена,
ако нямам дяволи в очите.

Любовта е само сън и вик.
Любовта е само лудост кратка.
Любовта е само звезден миг
и затуй до гроба тя е сладка.

Евтим Евтимов





Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?