Притчи

Притча за любовта

Имало едно Време, Един Велик Крал....
Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник.
Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри.
А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение.
Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове.
Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване..
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.

И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил...
Какво да правя със семената?
Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил..
Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат.
А мъртвите семена - изобщо не са семена.
Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След 3 години, когато Великият Крал се върнал...

Първият син отворил сейфа си.
Семената били умрели и започнали да вонят.

Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!

Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.

Вторият син се втурнал към магазина.
Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.

Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно.
"Какво ли е направил той?"

Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя.

И Синът казал на баща си..
-Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.

Бащата казал...
-Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби.
Само съзидателният ум може да го разбере.
В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад.
Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш.
Те символизират Любовта - а Любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.



Притча за пеперудата


Веднъж един човек забелязал пашкулче, от което се опитвала да излезе пеперуда. Цепнатината в пашкула била много малка и изглеждало така, сякаш пеперудата няма да се справи. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че не са й останали вече никакви сили. Тогава той решил да й помогне: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й - недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим.