понеделник, 15 декември 2008 г.

Любовни Стихове

Мариана И Тодор Трайчеви - Искам Да Те Нарисувам



Докосни ме…

Докосни ме
акварелно
като порив,
като вятър,
като участ неизбежна,
докосни с душа
душата.
Аз разлистена
ще тръпна
под дъха
на твойта нежност
и ще моля в изнемога:
— Докосни ме
с неизбежност!
На талази ме заливай!
На частици ме разграждай –
акварелно да умирам,
акварелно да се раждам.

Иглика Пеева


Ако си дал




Ако си дал
Изпълнител: Емил Димитров
Текст: Илия Велчев
Музика: Емил Димитров


Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.

Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.


Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш


Дали е трябвало / 3
изобщо да се раждаш


Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.


Ти закъсняваш понакога истино,
но винаги идваш, идваш при нас.





Моя Луда Любов


Какво са дните ми без тебе
Какво към аз без любовта?
Едно небе без свое слънце,
Едно огнище без жарта...

Какво са нощите без тебе
Какво съм аз без любовта?
Една река без своя извор,
Една градина без цветя.

С колко чувства горещи,
С колко огън и зов
Чакам нашите срещи,
Моя светла любов.
Колко пъти сънувам
Твоя поглед и зов,
С твойта сянка танцувам
Моя грешна любов.

Колко много копнея
За усмивка и зов.
Два живота живея
Сякаш с тебе, любов!

Колко сладка измама
Има в женския зов...
Затова си голяма
Моя луда любов

Евтим Евтимов





Ако ти си отидеш


Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
(и тежко) на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
(Ако ти) си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

Песен за летеца


Земята българска се вдига
сега на двете ти крила
и в синята небесна книга
записва твоите дела.

Лети летецо все нагоре!
лети до сетния си дъх!
Една земя е твоят корен,
едно небе е твоят връх!

Пр.: Лети за род, лети за чест и слава,
лети, лети през бури и покой! -
Човекът е летец тогава,
когато стане птица той!

Евтим Евтимов





Обич за обич


Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой за ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори.

Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба.

Евтим Евтимов





Грешница на любовта


Грешница съм аз на любовта -
дайте ми да любя, да горя.

Грешница съм аз на любовта.
Този грях любовен се повтаря.
Затова е лудо вино тя,
затова е сладка изневяра.

В манастир не искам да умра.
Знам от мен не става монахиня.
Дайте ми да любя, да горя,
през пожари мъжки да премина.

Самодива тайно ми призна-
самодивски огън в мене скрит е.
Няма да съм ангелска жена,
ако нямам дяволи в очите.

Любовта е само сън и вик.
Любовта е само лудост кратка.
Любовта е само звезден миг
и затуй до гроба тя е сладка.

Евтим Евтимов





Обичам те!

Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Обичам те на шестдесет и четири езика


Африкански: "Ek is lief vir jou Ek het jou liefe"
Aлбански: "Te dua"
Alentejano(Португалия): "Gosto De Ti, Porra!"
Alsacien (Елзас): "Ich Hoan Dich Gear"
Amoy (Китай): "Goa ai li"
Арабски: "Ana uHibbuki" (Мъж към жена) "ana uHibbuka" (Жена към мъж)
Assamese(Индия): "Moi tomak bhal pau"
Bicol(Филипини): "Namumutan ta ka"
Боливия Quechua: "Qanta munani"
Босненски: "Volim te"
Български: "Obicham te"
Камбоджански: "Kh_nhaum soro_lahn nhee_ah Bon sro lanh oon"
Китайски: "Wo ai ni"
Датски: "Jeg elsker deg"
Немски: "Ich liebe Dich"
Dhivehi (Малдивите): "Aharen khalaadheke lowbivey"
Английски: "I love you"
Eсперанто: "Mi amas vin"
Eстонски: "Mina armastan sind"
Еквадорски Quechua: "Canda munani"
Farsi (Персия): "Toraa miduusstam Tora dust midaram Asheghetam doostat dAram"
Финландски: "Mina rakastan sinua"
Френски: "Je t'aime"
Гръцки: "S'aghapo oder se aghapo"
Гренландски: "Asavakit"
Gujrati(Пакистан): "Hoon tane pyar karoochhoon"
Haussa(Нигерия): "Ina sonki"
Хавай: "Aloha au ia 'oe"
Хинди: "Mae tumko peyar kia"
Холандски: "Ik houd van jou"
Hindi(Индия): "Mai tumase pyar karata hun (Мъж към жена) Mai tumase pyar karati hun (Жена към мъж)
Инди: "Mai Tujhe Pyaar Kartha Ho"
Исландия: "Eg elska thu"
Индонезия: "Saya cinta padamu Saya cinta kamu Saya kasih saudari"
Италия: "Ti amo"
Ирландски: "Taim i' ngra leat"
Японски: "(watashi wa) anata o aishimas(u)"
Кюрдски: "Ez te hezdikhem"
Lauski: "Khoi huk chau"
Латински: "Te amo lettisch Es milu tevi"
Литовски: "TAVE MYLIU (ta-ve mee-lyu)"
Ливански: "Bahibak Lingala Nalingi yo Lojban mi do prami"
Luo(Кения): "Aheri"
Люксмебург: "Ech hun dech gaer"
Македония: "Sakam te"
Норвегия: "Jeg elsker deg Op Op Lopveop Yopuop"
Oсетски: "Aez dae warzyn"
Румъния: "Te iubesc"
Русия: "Ja ljublju tebja"
Самоански: "Ou te alofa outou"
Schona(Зимбабве): "Ndinokuna"
Шотландско - Галски: "Tha gr`adh agam ort"
Шведски: "Jag alskar dig"
Сърбо-хърватски: "Ja te lubjim"
Sinhalese(Цейлон): "Mama oyata adarei"
Sioux (Индиански): "Techihhila"
Словакия: "Milujem ta"
Словения: "Ljubim te"
Испания: "Yo te quiero"
Чехия: "Miluji te tuerkisch seni (gok) seviyorum"
Tунис: "Ha eh bak"
Украйна: "Ja pokokhav tebe"
Унгария: "En Szeretlek"
Виетнамски: "Anh yeu em" (Мъж към жена) "Em yeu anh" (Жена към мъж)

сряда, 3 декември 2008 г.

Притчи


Притча за любовта

Имало едно Време, Един Велик Крал....
Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник.
Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри.
А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение.
Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове.
Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване..
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.

И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил...
Какво да правя със семената?
Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил..
Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат.
А мъртвите семена - изобщо не са семена.
Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След 3 години, когато Великият Крал се върнал...

Първият син отворил сейфа си.
Семената били умрели и започнали да вонят.

Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!

Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.

Вторият син се втурнал към магазина.
Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.

Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно.
"Какво ли е направил той?"

Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя.

И Синът казал на баща си..
-Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.

Бащата казал...
-Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби.
Само съзидателният ум може да го разбере.
В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад.
Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш.
Те символизират Любовта - а Любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.



Притча за пеперудата


Веднъж един човек забелязал пашкулче, от което се опитвала да излезе пеперуда. Цепнатината в пашкула била много малка и изглеждало така, сякаш пеперудата няма да се справи. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че не са й останали вече никакви сили. Тогава той решил да й помогне: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й - недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим.

50 любовни фрази




Какво е любовната игра без закачливо нашепване?
Истината е, че и жените и мъжете по еднакъв начин обичат да им бъде доказвана любовта чрез силата на любовните послания, фрази, стихове, хайку и др. и всеки има своите предпочитания. Ето една възможност да си изберете любовна фраза.

Веднъж нещо се случи с мен. Това бе най – сладкото нещо на света. Бе фантазия, сбъдната мечта. Това бе денят, в който те срещнах !

Казаха ми, целувките правят хората щастливи ... Искаш ли да те направя най-щастливия на света ?

Попитах в Рая дали липсва едно ангелче, защото ангел като теб не може да се роди на Земята !

Целувката е езикът на Света ! Искаш ли да си поговорим ?

Ако познаеш коя съм, ще получиш от мен 5748354654818721564348 ... целувки

Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря. Но докато гледаме към затворената врата, няма да видим отворената !

Самотен ли си ? Как, като непрекъснато си в мислите ми ?

Ако сърцето ти е затвор, то аз искам да съм затворник в него завинаги !

Ако си ми ядосан за нещо, можеш да ми върнеш всичките целувки !

Не мисля често. Не мисля много. Но когато мисля, аз мисля за теб !

Жените харесват мъжа, защото е силен, но го обичат заради неговата слабост!

Желая да чуя гласа ти, очаквам докосването ти, мечтая за теб !

Обичай мен.
реклама
Обичай моето сърце. И душата си влей ти в моето море !

Бъди за мен едно начало и да станем с теб едно нежно цяло !

Любовта ти ми е нужна и с тебе искам да руша покоя на нощта!

Когато с теб сме сами, говори мис две очи, говори и ми кажи – Жадувана любов за мен си ти !

Завинаги оставам с тебе аз, завинаги дори и в студ и мраз !

Душата ми е жива рана, ако теб до мен те няма !

Тъжен дъжд в мен вали, като спомена си ти, а когато заспя, ти нахлуваш в съня!

Далече си и не ще усетиш целувките и тихия ми зов. Но искам да усетиш душата ми и моята любов !

Аз тръгвам ... ти свиваш рамене! Уверен си, че ще се върна! Напразно!!! Ти всичко ми отне, дори силата да се обърна !

Преди да си отидеш – остани! Преди да тръгнеш – ме вземи! Преди да ме забравиш – за мен си спомни! Но щом не искаш – забрави!

Обичай ме силно и верен бъди! Топли ме в студените нощи и дни! Сърцето ми цялото ти го вземи и люби ме, люби!

Лунна нощ – не мога да заспя! От мене бяга пак съня! За тебе, слънце, мисля в този час и не мога да опиша колко те обичам аз!

Понякога се чудя... какво усещат пеперудите, когато са влюбени!

Когато настъпи нощта, погледни към небето! Ако видиш падаща звезда, не се чуди защо, а веднага си пожелай нещо! Повярвай ми – ще се сбъдне, защото аз те пожелах и те намерих!

Нуждая се от прегръдка, от докосване! Нуждая се от тръпка и целувка! Нуждая се от любов ... нуждая се от теб !

Вчера вечерта погледнах към небето и съчетах всяка звезда с причина, поради която те обичам! За жалост звездите свършиха!

Ако всеки път, когато ме правиш щастлива, аз взимах по една звезда от небето, то тогава цялата Вселена и всички звезди щяха да са в ръцете ти!

Казват, че любовта се крие зад всеки ъгъл ... май аз се въртя отдавна в кръг!

Има само две времена, когато искам да съм с теб ... – СЕГА и ЗАВИНАГИ !

Защо трябва да изкача 1000 планини, за да стигна до теб, а всичко което трябва да направиш ти, за да ме имаш е една усмивка ?

Ако получавах по една стотинка за всеки миг, в който мисля за теб, до сега да бях милионерка !

Любовта е като плаващ пясък – колкото по-дълбоко пропадате, толкова по-трудно е да излезете !

Сълзите са думите, които сърцето не може да изрече!

Защо те толкова харесах, в мига в който те видях ? Защо се радостно усмихнах, в настроение ли бях ? Не крия, че безумно те обичам, не крия, че съм влюбена в теб, и никога не ще отричам, че аз обичам само теб !

Ти си постоянно в сънищата, в мечтите и в сърцето ми! Аз не моля за нищо, освен да ме обичаш !

Потърсих те, за да те срещна ! Докоснах те, за да те усетя ! Поисках те, за да те имам ! Дадох сърцето си, за да ми дадеш твоето ! Обикнах те, за да открия, че любовта е страшна стихия !

О, Ангел мой, небесен и красив, прегърни ме с нежните си крила и нека отлетим оттук, да отлетим заедно някъде, където вятърът спи, луната блести, където да няма кой да ни раздели... !

Приятел е този, за когото бих умрял. Любим е този , за когото живея !

Работи, сякаш не ти трябват пари. Танцувай, сякаш никой не те гледа. Обичай, сякаш не си бил нараняван !

Ако някой ти каже, че те обича, не му вярвай. Защото истинската любов не се казва, а се показва !

Някъде има някой, който си мечтае за твоята усмивка и в твое присъствие открива смисъла на живота си. Така че, когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб !

Обичам те и искам те до мен, но уви, няма те във моя ден ! Плача аз сега, обляна в сълзи и тъма ! Била съм играчка в твоите ръце, друга вече е била във твоето сърце ! Не ще забравя аз хубавите дни, с които ме дари, дори за тебе нищо да не са били !

Ти сега спинкаш, но аз ще дойда в съня ти, ще те погаля нежно по лицето, ще те целуна леко по нослето и ще ти кажа пред лицето, че ти си ми в сърцето !

НАпразно стряскаш ме в съня ми и будиш ме в нощта, търся те до мен протягайки ръка, но уви ... няма те сега !

Миличко, хайде утре като станеш, да ми направиш една услуга ? Погледни през прозореца и се усмихни ... искам да покажа на слънцето нещо по – красиво от изгрева !

Раздялата никога не е боляла, болят очите, казвайки "Сбогом", болят ръцете, очакващи завръщането. Боли един изгубен свят и хиляди мечти !

Научих се без да гледам, да виждам. Без да слушам, да чувам. Научих се със сълзи да се смея. Да търся, докато намеря. Но без теб не мога да живея !

Чувствам се зле, но не съм болна. Нямам температура. Лекарствата не помагат. Много по-сериозно е – Липсваш Ми !

И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА



- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :
- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Прощално писмо

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.


~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

~ ~ ~

13 фрази за живота

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Габриел Гарсия Маркес

Je vais t'aimer


Je vais t'aimer
Comme on ne t'a jamais aimée.
Je vais t'aimer
Plus loin que tes rêves ont imaginé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.

Je vais t'aimer
Comme personne n'a osé t'aimer.
Je vais t'aimer
Comme j'aurai tellement aimé être aimé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.

ЗА ЛЮБОВТА

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЗА ЛЮБОВТА
Любовта крепи Вселената, тя е в основата на всичко. Много малко хора са се замисляли, какво означават тези простички думи. Всеки е с нагласата, че Вселената е прекалено далеч и няма нищо общо с неговото житие-битие. Но любовта участва във всеки миг от нашия живот, независимо дали имаме престава за това. Без любовта не може да съществува нищо, всичко е наситено с повече или по-малко любов. Когато любовта е достатъчна, наситеното с нея, е приятно, хармонично, естетично. В присъствието на любовта се чувстваме здрави, силни, добронамерени, великодушни. Когато любовта не достига, всичко изглежда сиво, безнадеждно, грозно. Без любов ние сме болни в буквалния смисъл на думата, вяли, раздразнителни, подтиснати, агресивни, не сме склонни на компромиси. Замислете се, нима всичките ви проблеми в живота не са от липсата на любов?
При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е, вие да обичате, и колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов – Бог, който е във вас е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки като, този заслужава, а този не. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.
В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?
Един много мъдър човек е казал: „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки, да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.
Както вече съм споменавал в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекува много успешно, всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички заболявания. Специално искам да подчертая, че може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко, но ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден, и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и любовта се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно, не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.
Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем, първо на себе си, правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Т.е., основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание, можем да го променим. А нали трябва да се научим на безкористна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това е на практика, да се обичат и враговете.
Дайте си сметка, колко отблъскващ е един сърдит и подтиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбения човек? А не е ли това най-добрия начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?
Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не, че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалният партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеален партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че, не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.
Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят, дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?
Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това подържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целият свят, стига да има желание за това.
Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите в раздела „В помощ на духовното усъвършенстване”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили, родителите, училището и обществото са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто да се опитате да поправите грешката. След когато простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо какви недостатъци имат хората около вас, т.е., първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки (в никакъв случай не си позволявайте да ги броите), а само тренирайте търпението си.
Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов – тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрият начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и те да се научат да обичат безкористно.
Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече тя ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която подтиска добрите ни желания. Унищожаването на тази подтискаща ни енергия е възможно само с любовта. Затова когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките й форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!